|
ПРОМЕНИТЕ В КОДЕКСА НА ТРУДА
Нови задължения за работодателите
(ДВ, бр. 120 от 29.12. 2002 г.)
Последните промени в трудовото законодателство
засегнаха предимно правния режим на трудовия договор. Трудовият
договор е най-разпространеното и най-важно основание за
възникване на трудово правоотношение. Същевременно, след
1990 г. у нас трайно се установи практиката да бъдат наемани
лица за изпълнение на трудова функция, без да се сключва
за това договор в писмена форма, според изискванията на
закона. Законодателят, посредством редица промени в Кодекса
на труда (КТ), направи редица опити да ограничи тази практика,
като с едни от промените (ДВ, бр. 2 от 05.01.1996 г.) създаде
разпоредба, по силата на която трудово правоотношение възниква,
дори без да е сключен писмен договор, при положение, че
работодателят е приел работника или служителя на работа
и последният е започнал да я изпълнява.
При настоящите изменения и допълнения
в КТ подходът на законодателя е друг. Доколкото писмената
форма остава единствената форма за действителност на трудовия
договор, беше отменена разпоредбата на чл. 62, ал. 2 КТ,
която обявяваше за действително възникнало трудово правоотношение
без наличие на писмен договор при споменатите по-горе условия.
Законът уточнява, че трудовият договор следва да бъде сключен
между работодателя и работника или служителя, преди постъпване
на последния на работа. Създава се регистрационен режим
на трудовите договори, при който работодателят е длъжен
да уведоми териториалното поделение на Националния осигурителен
институт (НОИ) в тридневен срок от сключването или изменението
и в седемдневен срок от прекратяването на трудовия договор.
Копие от уведомлението, заверено от териториалното поделение
на НОИ, се връчва на работника или служителя при постъпването
му на работа, заедно с екземпляр от трудовия договор. Очакванията
са посредством тези промени да се улесни и подобри контролът
за спазване на трудовото и осигурителното законодателство.
Задълженията на работодателите за регистриране на трудовите
договори, сключени с наети от тях лица, са конкретизирани
в Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. на министъра на труда
и социалната политика (ДВ, бр. 1 от 2003 г.). Съгласно Наредбата,
уведомлението до териториалното поделение на НОИ може да
бъде изпратено по три начина - чрез подаването му лично
или чрез представител в териториалното поделение на НОИ,
чрез препоръчано писмо с обратна разписка или по Интернет
(при условие, че работодателят има издадено удостоверение
за универсален електронен подпис)*. По отношение на задължението
за регистрация на изменението на трудовите договори, Наредбата
уточнява, че на регистрация подлежи само изменение, с което
се променя длъжността на наетото лице или срокът на договора,
а не изменение, което засяга други договорни условия. На
регистрация подлежи също така издаването на постановление
по чл. 405а КТ, по силата на което инспекцията по труда
е компетентна да обяви съществуването на трудово правоотношение,
когато се предоставя работна сила не при условията на трудов
договор. Постановлението на инспекцията по труда замества
писмения трудов договор между работодателя и наетото лице,
в случай че такъв не бъде сключен след издаване на предписание
за това от инспекцията по труда. Работодателят е длъжен
също така да уведоми осигурителните органи по описания ред
в случай, че работникът или служителят не постъпи на работа
в срок (който е седемдневен, освен ако е уговорено друго),
както и при възстановяване на работа на неправилно уволнен
работник или служител.
Работодателите трябва в срок до 30 април 2003 г. да регистрират
всички заварени към 2 януари 2003 г. трудови договори, включително
и прекратените преди изпращане на уведомлението. В случай,
че работодателите са приели на работа лица при условията
на отменената ал. 2 на чл. 62 КТ, работодателите са длъжни
в срок до 30 април 2003 г. да уредят тези трудови правоотношения
с писмени договори и да изпратят съответни уведомления до
НОИ.
По правилата за приложимия закон при трудовите правоотношения,
задълженията във връзка с регистрация на трудовите договори
засягат българските и чуждестранните работодатели в страната,
както и българските работодатели в чужбина, наели български
граждани.
При неизпълнение на разпоредбите на трудовото законодателство
относно сключването на трудовите договори в писмена форма
и уведомяване на осигурителните органи, работодателите подлежат
на санкциониране с налагане на глоба в размер на 1000 лева
за всеки отделен случай.
|