ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА

В Държавен вестник, бр. 112 от 29.12.2001 г. бе обнародван Законът за насърчаване на заетостта, който влезе в сила на 01.01.2002 г. и отмени частично Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 120 от 16.12.1997 г., в сила от 01.01.1998 г.), като от последния останаха в сила само разпоредбите, уреждащи доброволното осигуряване за безработица и професионална квалификация.

Новият закон регулира обществените отношения при насърчаването и подпомагането на заетостта, професионалното информиране и консултиране, обучението за придобиване на професионална квалификация на безработни и на заети лица, посредничеството по информиране и наемане на работа на български граждани в други страни и на български и чужди граждани в Република България.

Законът забранява дискриминацията, пряка и непряка, както и привилегиите и ограниченията при осъществяване на правата и задълженията по него. В тази връзка, при обявяването на работни места работодателите нямат право да определят условията по признаците пол, възраст, народност, етническа принадлежност и здравословно състояние. Изключения се допускат само по отношение на пол, възраст и намалена работоспособност, когато вследствие на естеството на работата полът, съответно възрастта или здравословното състояние, представляват съществен елемент от нея.

Съгласно закона, Министерският съвет определя държавната политика по заетостта, чието финансиране се осъществява на основание на одобрени заявки от Министерството на труда и социалната политика при условия и ред, определени с Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. За изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, към министъра на труда и социалната политика се създават Агенция по заетостта (правоприемник на Националната служба по заетостта) и Национален съвет за насърчаване на заетостта като постоянно действащ орган за сътрудничество и консултации при разработване на политиката по заетост.

Новият закон урежда детайлно правата и задълженията на лицата, които търсят работа и на работодателите, като дава възможност на последните да обявяват в поделенията на Агенцията по заетостта свободните работни места и потребностите от обучение на наетите от тях лица за професионална квалификация. В тази връзка законът задължава работодателите в срок от 3 дни да информират поделенията на Агенцията по заетостта за заетите и закритите работни места, които са били обявени като свободни, за безработните лица, отказали да приемат предлаганата подходяща работа, както и за отказа си да наемат търсещи работа лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта. Работодателите могат сами да правят подбор на препоръчаните им от поделението на Агенцията по заетостта търсещи работа лица или да изискат от Агенцията по заетостта да направи подбора по предварително подадена заявка.

Законът дефинира посредническите услуги по заетостта и определя Агенцията по заетостта, както и физическите и юридическите лица, регистрирани по българското законодателство и получили разрешение за осъществяване на посредническа дейност като субекти, имащи право да предоставят такива услуги. Право на посреднически услуги във връзка със заетостта имат работодателите и лицата, които търсят работа, а чуждестранните работодатели могат да ползват посреднически услуги от Агенцията по заетостта по ред, определен от Министерския съвет.

Законът урежда планирането на програми и мерки за насърчаване на заетостта, в това число за откриване на нови работни места и за насърчаване на предприемачеството. Регулирано е създаването на програми и мерки за заетост на младежи, както и на такива, осигуряващи равни възможности чрез социално-икономическа интеграция на рискови групи в пазара на труда. В тази връзка са предвидени преференции за работодатели, които наемат на работа определени категории безработни лица, насочени от поделението на Агенцията по заетостта, при което въз основа на договор на работодателя се превеждат сумите за трудово възнаграждение и дължимите за негова сметка вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за определен период от време.

Законът за насърчаване на заетостта урежда "масовите уволнения", за които установява легална дефиниция, определяща ги като уволнения, извършени от работодателя за период от 30 дни поради една или повече причини, несвързани с личността на работниците, когато броят на уволненията надвишава определено съотношение спрямо числеността на наетите в предприятието работници. Работодателят e длъжен да уведоми в писмена форма поделението на Агенцията по заетостта относно предвиждани масови уволнения не по-късно от 30 дни преди датата на уволнението. Неизпълнението на това задължение от страна на работодателя е скрепено със санкция - глоба за физическите лица - нетърговци и имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица.

Законът за насърчаване на заетостта внася изменения и в Закона за чужденците в Република България, уреждайки режима за работа на чужденци в страната. Съгласно действащото законодателство, чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа, издадено от Агенцията по заетостта по искане на местен работодател. Разрешението за работа се издава за срок от 1 година. Този срок може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване. Такова разрешение не е необходимо за чужденци с право на постоянно пребиваване в страната или приравнените на тях лица, на които е предоставено право на убежище или статут на бежанец.

Промененият режим дава възможност за продължително пребиваване на територията на Република България на чужденец с цел извършване на дейност на свободна практика, за което чужденецът може да получи виза или разрешение за продължително пребиваване, ако отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната и представи пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, молба по образец и разрешение за извършване на дейност на свободна практика. Разрешенията за извършване на дейност на свободна практика се издават от Министъра на труда и социалната политика. Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци се определя с наредба, издадена от Министъра на труда и социалната политика, съгласувано с Министъра на вътрешните работи и Министъра на финансите.