ПРОМЕНИТЕ В КОДЕКСА НА ТРУДА
Нови задължения за работодателите
(ДВ, бр. 120 от 29.12. 2002 г.)

Последните промени в трудовото законодателство засегнаха предимно правния режим на трудовия договор. Трудовият договор е най-разпространеното и най-важно основание за възникване на трудово правоотношение. Същевременно, след 1990 г. у нас трайно се установи практиката да бъдат наемани лица за изпълнение на трудова функция, без да се сключва за това договор в писмена форма, според изискванията на закона. Законодателят, посредством редица промени в Кодекса на труда (КТ), направи редица опити да ограничи тази практика, като с едни от промените (ДВ, бр. 2 от 05.01.1996 г.) създаде разпоредба, по силата на която трудово правоотношение възниква, дори без да е сключен писмен договор, при положение, че работодателят е приел работника или служителя на работа и последният е започнал да я изпълнява.

При настоящите изменения и допълнения в КТ подходът на законодателя е друг. Доколкото писмената форма остава единствената форма за действителност на трудовия договор, беше отменена разпоредбата на чл. 62, ал. 2 КТ, която обявяваше за действително възникнало трудово правоотношение без наличие на писмен договор при споменатите по-горе условия. Законът уточнява, че трудовият договор следва да бъде сключен между работодателя и работника или служителя, преди постъпване на последния на работа. Създава се регистрационен режим на трудовите договори, при който работодателят е длъжен да уведоми териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в тридневен срок от сключването или изменението и в седемдневен срок от прекратяването на трудовия договор. Копие от уведомлението, заверено от териториалното поделение на НОИ, се връчва на работника или служителя при постъпването му на работа, заедно с екземпляр от трудовия договор. Очакванията са посредством тези промени да се улесни и подобри контролът за спазване на трудовото и осигурителното законодателство.

Задълженията на работодателите за регистриране на трудовите договори, сключени с наети от тях лица, са конкретизирани в Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. на министъра на труда и социалната политика (ДВ, бр. 1 от 2003 г.). Съгласно Наредбата, уведомлението до териториалното поделение на НОИ може да бъде изпратено по три начина - чрез подаването му лично или чрез представител в териториалното поделение на НОИ, чрез препоръчано писмо с обратна разписка или по Интернет (при условие, че работодателят има издадено удостоверение за универсален електронен подпис)*. По отношение на задължението за регистрация на изменението на трудовите договори, Наредбата уточнява, че на регистрация подлежи само изменение, с което се променя длъжността на наетото лице или срокът на договора, а не изменение, което засяга други договорни условия. На регистрация подлежи също така издаването на постановление по чл. 405а КТ, по силата на което инспекцията по труда е компетентна да обяви съществуването на трудово правоотношение, когато се предоставя работна сила не при условията на трудов договор. Постановлението на инспекцията по труда замества писмения трудов договор между работодателя и наетото лице, в случай че такъв не бъде сключен след издаване на предписание за това от инспекцията по труда. Работодателят е длъжен също така да уведоми осигурителните органи по описания ред в случай, че работникът или служителят не постъпи на работа в срок (който е седемдневен, освен ако е уговорено друго), както и при възстановяване на работа на неправилно уволнен работник или служител.

Работодателите трябва в срок до 30 април 2003 г. да регистрират всички заварени към 2 януари 2003 г. трудови договори, включително и прекратените преди изпращане на уведомлението. В случай, че работодателите са приели на работа лица при условията на отменената ал. 2 на чл. 62 КТ, работодателите са длъжни в срок до 30 април 2003 г. да уредят тези трудови правоотношения с писмени договори и да изпратят съответни уведомления до НОИ.

По правилата за приложимия закон при трудовите правоотношения, задълженията във връзка с регистрация на трудовите договори засягат българските и чуждестранните работодатели в страната, както и българските работодатели в чужбина, наели български граждани.

При неизпълнение на разпоредбите на трудовото законодателство относно сключването на трудовите договори в писмена форма и уведомяване на осигурителните органи, работодателите подлежат на санкциониране с налагане на глоба в размер на 1000 лева за всеки отделен случай.